СТРАНИЦА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА (ПОП-ФОЛК) МУЗИКА

     WEB-PAGE FOR BULGARIAN POPULAR FOLKLOR (POPFOLK) MUSIC

 

МУЗИКА ОТ ТРАКИЯ; РОДОПИТЕ ; СТРАНДЖА ; МИЗИЯ; МАКЕДОНИЯ; ДОБРУДЖА; ШОПСКО 

  ЗЛАТНИ СУБАТИ ОТ ТРАКИЯ    АРХИВНИ СНИМКИ И ЗАПИСИ     ДЕТСКИ ПЕСНИ    ХУМОРЕСКИ

НАРОДНИ СЪБОРИ       Право хоро сечено      Ръченица     Трите пъти     Криво хоро


                                 

 

НАЧАЛО

 

ОРКЕСТРИ И ГРУПИ  

ОТ БЛИЗКОТО

МИНАЛО:

 

Великата Първомайска група

  

Легендарната Леновска група

 

Прочутият оркестър Канари

  

Конушенска група

  

Садовска група

 

Група Асеница

 

Оркестър Марица

 

СВАТБАРСКИ ГРУПИ ОТ ПЪРВАМАЙСКО

 

ДРУГИ СВАТБАРСКИ ГРУПИ от Тракия

 

Садовска младежка

 

Пилашевска група

 

Оркестър Младост

 

Дълбокоизворска група

 

Група Царимир

 

Боляровска група

 

Асеновградска група и Асеновградска младежка

 

Николовска група

 

Оркестър Родопи с Борис Христев

Оркестър Орфей

 

Оркестър Искра с Малкия Петко

 

Оркестър Тракия (Али Гарджев)

 

 

 

Духова музика

 

Оркестър Авлигите

 

Група Тракийска тройка

 

Българска православна музика

 

Индийска музика

 

Музика на българските турци

 

Пеню Пенев

 

 

       ИЗВЕСТНИ КАВАЛДЖИИ

 

 

        Единственият народ в Европа, който свири на кавал от ранното Средновековие досега е българският (фиг. 1). Кавалът е оригинален български музикален инструмент, съвременник на образуването на българската държава и народ (Древните българи - първооткриватели на музикални инструменти за Европа). Кавалът и гъдулката, както и неравноделните тактове в българската музика не са характерни за древните траки и праславяни и най-вероятно са донесени в България и Европа от прабългарите (Откъде са дошли неравноделните тактове в българската музика ? ).

 

 

 

Фиг. 1. Българска жена, свиреща на кавал. Каменен релеф върху плоча, намерена източно от Стара Загора. IX-X- ти век. Екпонирана в музея на гр. Нова Загора. Плочата е от шистов камък с царски цвят (багър, порфир, пурпур), срещащ се северно от Стара Загора и има всички художествени данни на прочутите в Европа старозагорски каменни релефи, изработени в ателие в град Берое, IX-X-ти век и намерени в Старозагорското Аязмо, където е имало голяма лавра от времето на Борис - Михаил (За датировката на прочутите Старозагорски каменни релефи ). 

 

 

    Кавалът, гъдулката и неравноделните тактове са напълно непознати на старите европейски народи, включително гърци, илири, пеони, македони и траки, които са свирели само на арфа, разни свирки, окарини и ударни. Съвременните балкански народи, съседни на българския частично са усвоили българския кавал и го използват главно в тези свои области, които в миналото са населявани от българи. Освен в старите български земи - Добруджа, Мизия, Тракия и Македония, на кавал се свири и в Косово, Албания и Северна Гърция. Подобен инструмент, но с друга пръстовка и звукоизвличане се среща в някои страни на Средна и Западна Азия и Месопотамия, където вероятно е неговата родина (фиг. 2). Най-близък инструмент до българския кавал, със същата пръстовка и звукоизвличане, наречен най (ней) има в съвременен Иран и при кюрдите.

        Кавалът и гъдулката, от която произлиза съвременната цигулка, както и неравноделните тактове са доказателство за големия принос на старите българи към културата на Европа и света. 

 

 

 

 

 

  Фиг. 2. Староегипетски свирач на кавал. Експонат (инвентарен номер 28504) в Каирския исторически музей (Владимир Гаджев. Теодосий Спасов. Преследвашият звуци. Издателство „Изток-Запад“, София, 2012, с. 12).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

САМОУЧИТЕЛ ЗА КАВАЛ И НОТИРАНИ ПИЕСИ ЗА КАВАЛ - ПРОФ. ЛЮБЕН ДОСЕВ

 

 

 

СТАРО ЗЛАТО - СТАР БЪЛГАРСКИ СТИЛ НА СВИРЕНЕ С КАВАЛ

 

 

СТАРИ КАВАЛДЖИИ

ДОСЮ МИЛКОВ

МУСТАФА САЛИЕВ

ЩИЛИЯН ТИХОВ

ДИНЮ (ГОСПОДИН) ВАСИЛЕВ

ДИНЮ ЖЕКОВ

 

ИЗВЕСТНИ КАВАЛДЖИИ ОТ БЛИЗКОТО МИНАЛО

 

СТОЯН ВЕЛИЧКОВ

НИКОЛА ГАНЧЕВ

ДИМИТЪР ДИНЕВ

ГОСПОДИН СТАНЕВ

ДРАГАН КАРАПЧАНСКИ

ЦВЯТКО БЛАГОЕВ

 

СЪВРЕМЕННИ КАВАЛДЖИИ

 

СЪВРЕМЕННИ КАВАЛДЖИИ

НИКОЛАЙ ДОКТОРОВ

НЕДЯЛКО НЕДЯЛКОВ

ИВАН БОГОЕВ

ТЕОДОСИ СПАСОВ

 

 

 

     

 

 

                       Досю Милков                              Стоян Величков                                         Никола Ганчев

 

 

 

 

    

 

           Никола Ганчев                        Диню Василев                          Мустафа Салиев                   Мустафа Салиев

 

 

 

 

 

 

ИЗВЕСТНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ НА НАРОДНА МУЗИКА ОТ БЛИЗКОТО МИНАЛО:

 

Асен Димитров - Тополовецът

Стойчо Кузмов

Никола Янков

Минчо Недялков

Бисер Каев

Делчо Митев

Димо Колев

Димитър Фъндъков

Рамадан Лолов

 

Борис Машалов

Вълкана Стоянова

Недялка Керанова

Стайка Гьокова

Ел. Граматикова

Иван Паунов

Атанаска Тодорова

П. Захариева

Деля Балева

Penka Pavlova

 

Кавалджии

Кларинетисти

Акордеонисти

Саксофонисти

 

Снимки на народни музинканти и певци

 

Български музиканти и музикални инструменти

 

Музика от Тракия

 

Музика от Странджа

Музика от Родопите

Българска музика от периода 1905-1950 г записана от Larry Weiner и Lauren Brody.

Песни от района

Исторически песни

Музика от Добруджа

Музика от Македония

Музика от Шопско

Шлагери


      Адрес на уеб-страницата:  www.bg-popfolk.com

    Пишете на адрес:   info@protobulgarians.com

    Страницата е в режим на постоянно допълване, както със собствена, така и с ваша помощ.

    За тези, които се интересуват от ранната история на българите: www.protobulgarians.com