Страница за българска народна музика

Единственият народ в Европа, който свири на кавал от ранното Средновековие досега е българският (фиг. 1). Кавалът е оригинален български музикален инструмент, съвременник на образуването на българската държава и народ (Древните българи - първооткриватели на музикални инструменти за Европа). Кавалът и гъдулката, както и неравноделните тактове в българската музика не са характерни за древните траки и праславяни и най-вероятно са донесени в България и Европа от прабългарите (Откъде са дошли неравноделните тактове в българската музика ? ).

Фиг. 1. Българска жена, свиреща на кавал. Каменен релеф върху плоча, намерена източно от Стара Загора. IX-X- ти век. Екпонирана в музея на гр. Нова Загора. Плочата е от шистов камък с царски цвят (багър, порфир, пурпур), срещащ се северно от Стара Загора и има всички художествени данни на прочутите в Европа старозагорски каменни релефи, изработени в ателие в град Берое, IX-X-ти век и намерени в Старозагорското Аязмо, където е имало голяма лавра от времето на Борис - Михаил (За датировката на прочутите Старозагорски каменни релефи ).

Кавалът, гъдулката и неравноделните тактове са напълно непознати на старите европейски народи, включително гърци, илири, пеони, македони и траки, които са свирели само на арфа, разни свирки, окарини и ударни. Съвременните балкански народи, съседни на българския частично са усвоили българския кавал и го използват главно в тези свои области, които в миналото са населявани от българи. Освен в старите български земи - Добруджа, Мизия, Тракия и Македония, на кавал се свири и в Косово, Албания и Северна Гърция. Подобен инструмент, но с друга пръстовка и звукоизвличане се среща в някои страни на Средна и Западна Азия и Месопотамия, където вероятно е неговата родина (фиг. 2). Най-близък инструмент до българския кавал, със същата пръстовка и звукоизвличане, наречен най (ней) има в съвременен Иран и при кюрдите.

Кавалът и гъдулката, от която произлиза съвременната цигулка, както и неравноделните тактове са доказателство за големия принос на старите българи към културата на Европа и света.

Фиг. 2. Староегипетски свирач на кавал. Експонат (инвентарен номер 28504) в Каирския исторически музей (Владимир Гаджев. Теодосий Спасов. Преследвашият звуци. Издателство „Изток-Запад“, София, 2012, с. 12).